Архитектурни изследвания Филипопол/Пловдив

АНАСТИЛОЗА, КОНСЕРВАЦИЯ, РЕСТАВРАЦИЯ И ЕКСПОНИРАНЕ НА АНТИЧЕН КОМПЛЕКС “ИЗТОЧНА ПОРТА” НА ФИЛИПОПОЛ

През 2018 се навършват десет години от началото на нашите, с археолога Мая Мартинова-Кютова, проучвания на Източната порта на римския Филипопол. Забележителното на този античен комплекс е впечатляващата монументална улица, широка 13м, с нейните портици и богати архитектурни останки.

През 2008г. започнахме  с документиране – геодезия, фотограметрия, инвентарен списък/каталог на архитектурните фрагменти и детайли. Каталогът включи 101 елемента, които бяха „филтрирани” с критерии: „степен на съхраненост”, „първична оценка за потенциал за анастилоза” (връщане на оригинален елемент на мястото му) и „типологично значение в изграждането на ордера на портика”. На 35 елемента направихме  детайлно заснемане.

През 2009г. бе създаден и осъществен „Проект за подреждане на каталогизираните архитектурни фрагменти и детайли върху дървени скари”. Впоследствие, поради липса на охрана на обекта, дървеният материал на скарите изцяло „изчезна”, архитектурните детайли бяха разхвърляни, а част от тях – унищожени.

Въпреки спирането на проекта, с Мая успяхме да публикувахме нашите изследвания и хипотетичната графична реконструкция на портика на античната улица на източната порта на Филипопол в сборника „Изследвания в чест на Стефан Бояджиев“,2011,БАН-НАИМ

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Sbornik_Boyadjiev_CD%5B1%5D.pdf

И ето, през 2017г. Община Пловдив възложи продължаване на археологическото проучване и идеен проект за анастилоза, консервация, реставрация и експониране. Сформирахме полидисциплинарен екип (археолог/архитект/реставратори), който споделя обща методическа реставрационна платформа –  на т.н. „принцип на минималната намеса” – анастилоза и стриктна консервация.

Точното документиране и сравнително изследване на  архитектурната пластика, въпреки стилистичните разлики в орнаментиката и произход от различни строителни периоди, показа, че 26 архитектурни детайла имат структурна и типологична съвместимост и могат да бъдат композирани в ордерна система.

Внимателният подробен анализ за съответствие, подборът на архитектурните детайли и създадената графична реконструкция чрез анастилоза, даде положителен отговор на въпроса, дали в определен късен етап на съществуване на уличния портик на Източната порта, намерените при разкопките елементи са били част от един и същи колонен ред.

Четиридесет години след археологическото му откриване, източният входен комплекс на античния Филипопол, бе „невидим” и извън туристическите маршрути. Надяваме се, че реализацията на нашия проект ще бъде положителен принос в археологическия контекст на богатия културно-исторически пейзаж на град Пловдив.

******

И ДВА ОБРАЗА ОТ ТЕОРЕТИЧНАТА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ПОЧЕТНАТА ЛОЖА НА АНТИЧНИЯ ТЕАТЪР НА ФИЛИПОПОЛ

Под запазената площадка над засводения северен вход на античния театър на Филипопол, при разкопки са намерени четири мраморни парапетa. Те бяха прецизно заснети с 3D сканер  Leica ScanStation P20 от екип на „Геокад 93” ЕООД.

Намирането им под засводения вход на театъра, размерите и разположението на изравнената площадка над него, ни дадоха основания с Мая Мартинова-Кютова, да преосмислим предназначението на тази площадка над северния вход на театъра. В резултат бе направена хипотетична реконструкция на един присъщ за римския театър елемент – почетната ложа.

По мраморните парапети има следи за свързващи елементи – бази-постаменти. Два от тях имат профил само на една от тесните си страни, което показва, че за били крайни и срещуположно стоящи Твърде вероятно е върху тях да е имало колони, които фланкират ложата и служат за окачане на слънцезащитна тента – velarium.