Източна Порта – Пловдив

АНАСТИЛОЗА, КОНСЕРВАЦИЯ, РЕСТАВРАЦИЯ И ЕКСПОНИРАНЕ НА АНТИЧЕН КОМПЛЕКС “ИЗТОЧНА ПОРТА” НА ФИЛИПОПОЛ

През 2018 се навършват десет години от началото на нашите, с археолога Мая Мартинова-Кютова, проучвания на Източната порта на римския Филипопол. Забележителното на този античен комплекс е впечатляващата монументална улица, широка 13м, с нейните портици и богати архитектурни останки.

През 2008г. започнахме  с документиране – геодезия, фотограметрия, инвентарен списък/каталог на архитектурните фрагменти и детайли. Каталогът включи 101 елемента, които бяха „филтрирани” с критерии: „степен на съхраненост”, „първична оценка за потенциал за анастилоза” (връщане на оригинален елемент на мястото му) и „типологично значение в изграждането на ордера на портика”. На 35 елемента направихме  детайлно заснемане.

През 2009г. бе създаден и осъществен „Проект за подреждане на каталогизираните архитектурни фрагменти и детайли върху дървени скари”. Впоследствие, поради липса на охрана на обекта, дървеният материал на скарите изцяло „изчезна”, архитектурните детайли бяха разхвърляни, а част от тях – унищожени.

Въпреки спирането на проекта, с Мая успяхме да публикувахме нашите изследвания и хипотетичната графична реконструкция на портика на античната улица на източната порта на Филипопол в сборника „Изследвания в чест на Стефан Бояджиев“,2011,БАН-НАИМ

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Sbornik_Boyadjiev_CD%5B1%5D.pdf

И ето, през 2017г. Община Пловдив възложи продължаване на археологическото проучване и идеен проект за анастилоза, консервация, реставрация и експониране. Сформирахме полидисциплинарен екип (археолог/архитект/реставратори), който споделя обща методическа реставрационна платформа –  на т.н. „принцип на минималната намеса” – анастилоза и стриктна консервация.

Точното документиране и сравнително изследване на  архитектурната пластика, въпреки стилистичните разлики в орнаментиката и произход от различни строителни периоди, показа, че 26 архитектурни детайла имат структурна и типологична съвместимост и могат да бъдат композирани в ордерна система.

Внимателният подробен анализ за съответствие, подборът на архитектурните детайли и създадената графична реконструкция чрез анастилоза, даде положителен отговор на въпроса, дали в определен късен етап на съществуване на уличния портик на Източната порта, намерените при разкопките елементи са били част от един и същи колонен ред.

Четиридесет години след археологическото му откриване, източният входен комплекс на античния Филипопол, бе „невидим” и извън туристическите маршрути. Надяваме се, че реализацията на нашия проект ще бъде положителен принос в археологическия контекст на богатия културно-исторически пейзаж на град Пловдив.