ПРОЕКТЪТ „ECOLE DE CHAILLOT“ В СОФИЯ

КРАТКАТА ИСТОРИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ФРЕНСКО-БЪЛГАРСКИЯ КУРС

От 1957г. до  1991г. Националният институт за паметниците на културата (НИПК) беше единственото място, където се обучаваха архитекти – реставратори. Обучението беше в проектантските ателиета, в условията на постоянна работа на терена и в пряка връзка с изпълнителите на реставрационните работи. Освен това НИПК имаше системни научни връзки със международни организации и имаше възможности за специализация извън България, напр. в ИКРОМ.

Уви, след разпада на НИПК, оцеля само едно държавно звено, което можеше само да администрира. Цялата реставраторска гилдия отиде на пазара и днес е невидима. „Оцелелите” в НИПК сметнаха за свой дълг да потърсят помощ „отвън”. Бях по волята на съдбата в края на 90-те години в Париж и направих проучване по искане на арх. Емма Москова, как и къде става специфичното обучение на архитектите по реставрация във Франция и…открих   „Ecole de Chaillot“.

НИПК отправи молба за сътрудничество, която бе приета след проучване, и не след дълго седяхме с арх. Бенжамен Мутон в едно странично помещение, след пожара в Пале де Шайо, и правихме учебната програма. Тогава администрацията на училището Шайо, създадено през  1887г. се състоеше от Жида Венсан, директорът и счетоводителката. Шеф на учителския състав бе арх. Мутон, естествено.

Първият курс започна през септември 2000г. с тържествено откриване, в присъствието на министъра на културата, на дипломати от посолството на Френската република. Имахме и участници от Македония и Сърбия, които след дипломирането си имат добра кариера.

За щастие бяхме чудесен екип – арх. Дафина Керелова, преводачът-организатор Роза Димитрова. След Роза като преводачи дойдоха Светлина Игнатова, Малина Сребрина и арх. Стефан Стоянов. Обичайно френският посланик връчваше дипломите. Министерството на културата не участваше в церемониите. След Емма Москова, курсът за тях беше „за сведение”. И след седмия курс, пред-последната директорка на НИНКН, която на два пъти не можа да се дипломира в курса, просто го закри.

Но един от отлично дипломираните архитекти и бивш служител на НИПК – арх. Петър Петров, мога да кажа и мой приятел, пое ръководството на курса след оттеглянето ми през 2018г., извън НИНКН. Осмото издание се проведе в Пловдив. Може би там ще продължи. Надявам се.

От 2000 г. до 2019г. са дипломирани 112 архитекти, от които 8 от Македония и 2 от Сърбия.

За реставрацията

Арх. Емма Москова, мой ментор и учител, когато говореше за допустимата степен на реставрационна намеса и докъде можем да стигнем в нашите интервенции върху архитектурните и архитектурно-археологически паметници, цитираше следния постулат: „Недвижимият паметник на културата е такъв, само ако неговите образ, материя и място са автентични”.

Днес аз бих добавила: „и неговият контекст”!

Средата/контекстът  – във всякакъв смисъл.

***

Когато започнах работа като млад архитект в Националния институт за паметниците на културата, директор беше арх. Иван Николов, възпитаник на Мюнхенската политехника преди Втората световна война. Веднъж той разказа следната история: негов професор решил да се разходи един съботен ден до току-що построена по негов проект банка. Попитал минаваща възрастна дама, какво мисли за сградата. Отговор бил следният: „че какво има да мисля – тя си е тука открай време”… (това се случва далече преди създаването на ЮНЕСКО и Венецианската харта).

***

У нас напоследък се появиха изказвания на архитекти, които говорят за техния принос в реставрацията на архитектурни паметници като „добавена стойност“. Смятат, че с тяхната намеса  „подобряват“ вече създаденото от другиго. Арогантността на аграрния човек.